Тези бисквитки никога няма да забравя, защото когато бях малка баба ми ги правеше постоянно. Бяха ми любими и много се радвам, че остави рецепта, за да може и днес да си ги приготвяме. Вървят прекрасно с кафе и чай. Необходими продукти:200 гр. мека свинска мас1 ч. ч. пудра захар2 бр. яйца2 ванилии3 с. л. […]
me
Юлски мисли
Добро утро, юли и добро утро, читателю. Напоследък минава време, дълго време, в което не пиша, но най-накрая седнах и сложих ръце на клавиатурата и измъкнах някои мисли. Досега беше малко особена година и значително по-различна от предишната. Нещата се променят и все още се уча как да го приемам. Почти комично е как нещата […]
Моето сутрешно кафе
Изглежда, че не мога да живея без кафето си сутрин, но не съм съвсем сигурна, че това е нещо лошо. Когато се събудя в студена сутрин и слънцето още не се е появило, мисълта за гореща чаша е достатъчна, за да ме измъкне от леглото. Сутрешното кафе си е като малък ритуал за мен. Когато […]
Социална станах
Родителите ми обичат ме безкрайно, дори когато правя нещо тайно.Мама иска всичко винаги да знае, тати отстрани се почесва и се мае.“Мамче”, казва той,“Стига с тоз’ изперчен показалец стой!Детето няма вина, че няма ни брат, ни сестра”.Вечно аз сърдита за това,туй ли бе то моята съдба?Само дете си аз останах, и накрая социална станах.Трябваше приятели да си намеряи мама, […]
Спасение
По тясната пътека аз вървяи бавно отклонявам се от любовта.Има ли решение за живота мой, питам се аз мили мой.Мислиш си, че духом ние добре сме, но всъщност въобще не знаем къде сме.Когато слънцето озари ни със светлина, осъзнаваме, че животът ни е само тъмнина.Самота и празнина наместили са се в нашите сърца.Не желая повече болка и тъгада […]
Аз съм дъжд
Вали.Гърми.Мрачно е.Лято с привкус на гръмотевици и дъжд.Кафето в огромната супена чаша намалява. Аз, която така сърцато обичам бурите, си пускам поредното кафе. То ме държи влюбена. Във времето, в деня, в нощта. Успокоява ме. Придава ми нова любов. Страст. Свежест. Когато вали, въображението ми празнува.Излизам на терасата и гледам как забързаните хора са награбили […]
