Много обичам родината си! България е красива страна, която всеки трябва да посети. Селцето, в което живея се казвам Крумово. То е малко, но с много красиви изгледи. Обичам, когато слънчевите лъчи влизат в стаята ми рано сутрин и ме будят. А изгревът – изгревът е невероятен, не може да се опише с думи. Родопите се ширят, довършвайки пейзажа. Когато наминавате ми пишете! Ще пием кафе.
Захващам се за работа. Не съм пътувала много, но ще ви разкажа за моето италианско приключение.
Ето, че самолетът кацна на летище Филмичино, не далеч от Рим. Запътих се към метрото, осъзнавайки, че имам само седмица в Рим и се преориентирах към автобуса. Сигурно се питате какво общо има времето ми с градския транспорт. Така мога да видя цялостния облик на града, а през останалото време да се съсредоточа към забележителностите. Стигнах до кооперацията, в която щях да отседна. Олеле! Самият център. Има и още. Качих се в апартамента и открих, че има огромна тераса с изглед към църквата “San Petro” или побългарено “Св. Петър”. Естествено, взех си душ и побързах да стигна до нея и да я видя в цялото и величие. Огромна! Трябва да се види! На входа пазят швейцарски охранители в униформи. Влизайки вътре вече си мислих дали няма да се изгубя. Хм…. заслужава си да се изгубите. Високите тавани, стъклописите, стенописите, фреските, мраморът….. неземно. Има балдахин пред олтара, над който свети, огрян от слънчевата светлина на един прозорец, гълъб. Най-важното произведение в църквата е Пиетата на Микеланджело, която се намира веднага вдясно от входа.Е, не видях папата, бил на почивка. Не се разочаровайте от това. Има далеч по-интересни неща, които да видите. След църквата се запътих към Piazza Ispania, където се намира монументалното стълбище от 138 стъпала. В момента там има пазар за цветя и е любимо място на туристите. На площада се намира и фонтанът Barcaccia или “Грозната лодка”. Разбира се, направих си снимка и си взех огромно кафе. Божествено!
Не след дълго се стъмни. Прибрах се, сложих си сладолед и познайте какво направих. Разбира се. Седнах на шезлонга на терасата и гледах колко прекрасно осветен е Рим.
На другата сутрин продължих с разглеждането на този невероятен град. Жегата изморява. Отидох да обядвам в някакъв търговски център или мол. Охоо. Охарчих се. Абстрахирайте се от това, останалото е на много подобни на нашите цени.
Следващата ми спирка беше замъкът “St. Agenlo”, една от любимите ми забележителности в Рим. До него се стига по собствения му мост. Това е най-забележителният мост в града, който се намира над река Тибър. Гигантската статуя на върха е Архангел Михаил с изваден в готовност меч. Предназначението на моста е било за бягство и защита на папите от евентуална опасност във Ватикана.
И така оттам се отправих към Пантеона. Признавам, че се намира на доста забутано място и няма табели. Той е най-старият, но и най-запазеният римски храм. Там се намира гробът на Рафаело Санти, който преди да умре пожелава да го погребат именно на това свещено място.
И за остатъка от престоя ми в Рим се видях с приятели, накупих подаръци (основно за мен) и посетих още няколко места, но ще се спра само на Fontana di Trevi. Красивата гледка не може да се забрави, а талантът на Бернини сам говори за себе си. За съжаление беше пълно с туристи. Съветвам ви да не ходите през почивни дни.
Седмицата се изниза неусетно. Трябваше да потеглям за Калабрия (Южна Италия). Качих се в автобуса и той потегли. Седнах до един възрастен мъж, на когото казах, че не говоря италиански. Очевидно за него това значеше като “Не говоря италиански, но го разбирам”. След дългите 7 часа пристигнах привечер във Вибо Валенсия, Калабрия. Там ме посрещна моята любяща баба, която с нетърпение чакаше момента, в който ще ме нахрани. Там прекарах цял месец – плажове, пицарии, нови запознанства…. прекрасно време с прекрасни хора. Няма да ви разказвам целия си месец, а само ще ви пожелая много красиви и смели пътувания :)))))
