Идвайки към това прекрасно място, никой не подозираше какво приключение ни очаква 😀
Заминахме на командировка във Варна. Прекрасната Варна!
Пристигнахме около 00:30 ч. във вече не помня кой ден. Видяхме светлините, невероятните зимни украси, лампички и елхи. Сега без да се замисля мога да заявя, че това е най-красивият град през зимата.
Настанихме се. Приятно и уютно място. Не извършихме всичката ни зададена работа. Времето се влоши. Всъщност по цял ден следяхме новините с надеждата, че ще разчистят пътищата. Изчетох толкова статуси, че е зима, нормално е да е студено и да има сняг. Разбира се! Аз също обичам да гледам снега през прозореца вкъщи с чаша горещ чай и книга. Само че се оказа, че сме далеч от Пловдив, а магистралите и второстепенните пътища са затворени.
Единственото, което ни остана е да излезем и да търсим магазин, за да се запасим за незнайно колко дни. Да, намираме се в комплекс, леко отдалечен от всичко. Приключтението навън беше голямо и след като почти не бяхме отнесени от вятър по стръмния път, пристигнахме в апартамента с чанти пълни с вода, хляб, лютеница, сирене и мляко 😀
Вечерта си изтеглихме филм и в 22:00 ч. вече си легнах.
На следващата сутрин се събудих крайно енергична. Облякох всичките си катове дрехи, шапка, шал и ръкавици и излезнах на двора, а там се натъкнах на четири хлапета, живеещи в същата кооперация. Всички награбихме греблата и започнахме да чистим снега. Малките сладури изсипиха няколко пакета сол по земята и около колите. Оговорихме си среща за правене на снежен човек.
