Ти си такъв провал.
Ти сте твърде дебел и непривлекателен, трябва да отслабнеш.
Не си достатъчно добър в работата си.
Ти си безнадежден – защо направи тази грешка?
Сигурно всички си мислят, че си толкова (скучен/непривлекателен/бавен/глупав) …
Бихте ли казали някога тези думи на някого, когото обичате и на когото държите? Можете ли да си представите да говорите с детето си, най-добрия си приятел или родител по този начин? И все пак, ако се настроите към гласа в ума си, осъзнавате ли, че понякога говорите на себе си по груб и критичен начин?
Много хора са невероятно сурови и критични, когато говорят със себе си. Често това просто идва естествено, без те да имат съзнателен контрол. Някои хора така са били насърчавани – на такава самооценка и скромност. За други грубостта и критичността може да са се превърнали в начин да се мотивират, да се справят по-добре и да са по-упорити. И все пак, смятам, че този твърд подход е много по-малко ефективен от по-състрадателната и по-мила форма на мотивация.
Една от причините за това е, че начинът, по който говорим със себе си, често формира основата на вярванията, които имаме за себе си. Трябва да внимаваме какъв език използваме, като говорим на себе си, защото тези думи ни формират. Тези вярвания диктуват нашите действия и начина, по който се държим и взаимодействаме със света. Така например, ако продължавам да си казвам „не си достатъчно добър, ти си провал“, с течение на времето ще започна да вярвам, че това е вярно, но това може да повлияе и на нещата, които правя в живота си. Например, може да не кандидатствам за повишение на работното си място, защото не вярвам, че съм достатъчно добър или може да не отида на среща, защото не мисля, че съм достатъчно добър за човека, с който ми предстои среща. Езикът, който използваме, за да говорим със себе си, наистина има значение, защото оформя нашето самовъзприятие.
Често хората се страхуват да бъдат по-добри към себе си, защото смятат, че това означава просто да се откажат от себе си и да приемат нещата такива, каквито са. Това обаче е далеч от истината. Да бъдем добри към себе си често всъщност включва приоритизиране на нашите дългосрочни цели и мечти. Давам пример, представете си, че сте родител (ако не сте). Бихте ли позволили на това дете винаги да се поддава на всеки импулс, да пропусне училище, защото не му се ходи един ден, да се откаже от надеждите и мечтите си, защото е уморено или да яде пакети бисквити и да гледа телевизия, вместо да си пише домашното? Вероятно не бихте – защото го обичате – а това означава да искате най-доброто за него в дългосрочен план. По същия начин да бъдем добри към себе си означава да се обучаваме любезно и състрадателно, но също и по мотивиращ начин. Това означава да мислим какво е най-добро за нас както в дългосрочен, така и в краткосрочен план.
И така, ако трябва да се настроите към вътрешния глас, който минава през ума ви – как ви говори той? Говори ли ви любезно и състрадателно или грубо и критично? Да бъдеш добър към себе си може да преобрази всяка област от живота ти, защото в момента, в който си добър към себе си, започваш да получаваш и подкрепата на човека, който е най-способен да те отведе до целите и мечтите ти… ТИ.
Един полезен въпрос, който да си зададете: искате ли да преминете през живота като най-лошия си враг или най-добрия си приятел? На кого служи това, че сте толкова груби и лоши към себе си? Да бъдеш по-мил към себе си не означава да се откажеш от себе си – всъщност това означава точно обратното, това означава да се обучаваш и да се насърчаваш, за да постигнеш целите си по любезен и същевременно мотивиращ, състрадателен и същевременно вдъхновяващ начин.
Ти можеш да направиш това, вярвам в теб.
Имаш уникални таланти и силни страни.
Направил си грешка, но можеш да се поучиш от нея и да продължиш напред.
Правиш най-доброто, което можеш.
Можеш да постигнеш тези цели.
Как би се променил животът ви, ако вместо това започнете да говорите със себе си по този начин? Какво най-накрая бихте си позволили или насърчили да направите, от което сте се въздържали?
