Мароко – цветна приказка

Идеята за Мароко дойде съвсем случайно.

Ще започна отначало.
Една неделя се засякох с Елиса (момичето, с което пътувах) и се заприказвахме за пътувания и подхвърлих, че ми се е приходило в Мароко, а тя в отговор каза “Лелееее и на мен! Хайде да го направим!”
На следващия ден вече получих оферта от нея и плащахме екскурзията.

Купих си самолетни билети за Мадрид, а Елиса ме чакаше там.
И сега тук ще добавя за хората, които ме познават, че като начало полетът закъсня 3 часа и това го разбрах пътувайки вече към летището.

Елиса ме чакаше на летището и още с кацането изскочи с предложение за вечерта. Разбира се дори не си и помислих да откажа.
Като човек, който обича да се обяснява, ме човърка да се заразпиша и за преживяването ми в Испания, но не това е заглавието ми сега.

Следващата сутрин се качихме на автобуса за Гранада и отпътувахме. Там се видяхме с нейни приятели и прекарахме деня с тях, а вечерта се отправихме към сборния пункт на екскурзията. Имаше цели 5 автобуса и много народ. Понеже пътувахме със студентска организация, всички сладури бяха на нашата възраст и испаноговорящи. Какво очарование за мен – единствената неразбираща този език.

Два часа след като се качихме в автобуса от Гранада, пристигнахме на пристанището, откъдето се качихме на ферибот и се наложи да изключим 3G, 4G и всичко телефонно, наречено интернет.
Цените в Мароко за такива услуги за много “забавни”.

Няма да изпадам в подробности за пътуването, защото прекарахме много време в автобуса. Затова ще започна директно с градовете, които посетихме. Не ме разбирайте погрешно, дори и в автобуса се забавлявахме на ниво, за каквото не съм и подозирала, че може да се случи в автобус с непознати.

Казабланка

Едно от най-привлекателните места за туристи, посещаващи Казабланка, е кварталът, наречен Корниш. Крайбрежният булевард разкрива една от най-внушителните гледки към атлантическия океан.

Съвсем близо до крайбрежието се намираше Джамията Хасан II.

За много хора тя е символът на града. Това е най-високата джамия в Мароко и втората по големина в света. Тази джамия е и една от най-модерните, дори е оборудвана с подово отопление. Сградата може да бъде видяна от почти всеки край на града. За разлика от други храмове, тук можете да влезете дори и да не изповядвате исляма. Ние с Ели попаднахме на една зала, в която се молеха жени и си беше малко страшничко. Излязохме набързо, защото решихме, че ще ни затворят вътре 😀

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Нещо, което ми допадна е, че спирахме и извън градовете на красиви гледки.

Маракеш

Маракеш е различен от всичко, което съм виждала до сега.
Името на града означава “земята на Бог“.

Едни от най-хубавите мозайки са направени от счупени парченца. Именно затова градът е толкова цветен, пищен и ориенталски.
Можеш да му се насладиш истински само, ако забравиш за всичките си претенции. Градът е мръсен и едновременно богат, и да, мирише на телешка кожа. Маракеш според мен беше при всички случи най-мръсният от всички посетени места за тези 7 дни.
Дами, пазете се от мъжете. Те не просто заглеждат, но и подвикват, радват ви се и т.н.

Тук е моментът да кажа нещо важно! Пазете се от всичко що се нарича шофьор, било то с автомобил, велосипед, магаре, кон, ръчна количка или тротинетка. Имат специфичен правилник или изобщо нямат такъв. Чух за правило, което не е зле да спазваш „пазиш онзи, когото виждаш“.
Ето нещо изключително обичайно, като да направиш ляв завой от най-дясна лента или да се съберат в огромно кръстовище около 30 превозн средства и да няма как да се разминат… тогава започват маневри, изглеждащи доста абсурдно отстрани 😀
Чух да казват, че правилото за пешеходците е, преди да пресекат да се помолят на Аллах и с бясна скорост да се шмугнат между движението с единствената цел да се опазят.
Много се отнесох с това шофиране. Продължавам напред.

El Badi Palace е уж замък. Той е разрушен, но са останали красиви крепостни стени.

Няма как да остана безразлична към красотата на мароканските мозайки. Bahia palace е дворец, който съчетава арабски и андалуски архитектурен стил. Разполага с вътрешен двор, много градини, стаи с уникални дървени тавани, зали с колони от скъп мрамор и арабески.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Една от челните ми позиции заема Сук – традиционният пазар, който по-скоро прилича на лабиринт от сергии с платове, подправки, храни, килими, животни и хора. Нещата, които можете да откриете са наистина разнообразни и на добри цени. За собствената си безопасност имайте едно наум с профучаващите наоколо скутери, каруци и доставчици на подправки и се пазете от джебчии.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Билки и подправки се продаваха навсякъде.
Имат нещо като аптеки или билкови магазини. Влезеш ли в тях, няма как да излезеш без покупка. Сладкодумни продавачи омайват клиента с отстъпки и приказки. Черпят с ментов чай и правят подаръци.
Имат билки за всичко, за което се сетите.

• 

• 

Фес

Фес е в списъка на ЮНЕСКО като обект на световното културно и природно наследство. 
Фес е известен и със своите кожени изделия и голямата част от производството се произвежда в самия сук.

Фес ел Бали е най-голямата градска зона без автомобили в света. Това е един огромен лабиринт, който задължително трябва да се посетите с екскурзовод. Споменаха ни, че дори те понякога се губели там.

Най-впечатляващият обект в медината е хилядолетна работилница за обработка на кожи.

Тук обработват кожи от крави, овце, кози и камили, превръщайки ги във висококачествени изделия като чанти, палта, обувки и чехли. Всичко това се постига ръчно, без да се използва съвременна техника. 
Няма да споменавам за процеса, защото ще се погнусите. Важното е, че резултатът е качествен и красив.
Ако решите да посетите това място, се подгответе за миризмата, която вероятно никога повече няма да забравите 😀

Това тук е малка част от огромния Фес-ски пазар.

• 

• 

• 

Според ЮНЕСКО и Книгата на рекордите на Гинес, Ел Каруин е най-старият университет, който и до днес функционира.

Атлас

Атласките планини са планински масив, разположен в северозападна Африка.
Имахме няколкочасов поход по така наречената El camino de la serpiente, в превод Пътеката на змията.

• 

• 

• 

• 

Aït Benhaddou

Aït Benhaddou (Аит Бен Хадду) е типично мароканско селище с глинени къщи, където са останали да живеят няколко берберски семейства. Иззад защитните стени пазеха охранители.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Aït Benhaddou е любимо място на режисьорите. Там са снимани “Последното изкушение на Христос”, “Мумията”, “Гладиатор”, “Една нощ с краля” и няколко сцени от “Game of thrones”.

• 

• 

Ouarzazate

Ouarzazate (Варзазат) е филмовата столица на Мароко. Тук се намират най-големите марокански студиа.
Снимани са филми като “Джеймс Бонд – Живите светлини”, “Астерикс и Обеликс: мисия Клеопатра”, “Принцът на Персия”.

• 

Каньонът на река Тодра

Каньонът на река Тодра (Todgha Gorge) е особено популярен сред катерачите от цял свят. Преходът е особено живописен с надвесените от двете страни на тесния път високи скали. По време на разходката може да срещнете местни, които се придвижват с малки магарета или стада от камили и кози.

• 

• 

• 

• 

Сахара

• 

Сахара е най-голямата пустиня в света. Селището, от което започна нашето пясъчно приключение, се нарича Мерзуга (Merzouga). Местните казват, че името от арабски се превежда като пясъци с цвят на злато и портокал.

Подготвихме се със забратките и се отпуснахме изцяло в приказката “1001 нощи”.

И така потеглихме на гърба на камилите.

• 

• 

• 

Керванът пропътува. Качих се на камила и чувството беше незаменимо. И всичко това се случи по залез слънце. А и няма как да пропусна да смена, че камилата ми беше супер фотогенична!
Направихме си селфи.

• 

• 

• 

• 

Малко по-късно разбрахме, че обувките само ни пречат.
И така боси по дюните се качихме възможно най-високо, за да запечатаме гледката на залеза.
След около час пристигнахме до палатковия лагер, където щяхме да пренощуваме. Имаше матраци, спално бельо и много пясък. Вечер в пустинята градусите падат. Да си знаете.
Изчетох много коментара от рода на “мизерия е”, “мръсно е”, “прашно е” и т.н. Хора, в пустинята сте. Колкото и да е почистено преди вас, при най-лекия полъх всичко се облива в пясък. Ден след пустинята все още дъвчех пясък и намирах ту в носа, ту в ушите… Всичко си заслужава!

Сготвиха ни тажин и разпуснахме с берберски песни и танци.

На следващия ден с бодра крачка потеглихме към джиповете. 4х4 в пустинята. Да! Хмммм… имала съм и по-приключенски изживявания от това. Или просто шофьорът ни беше една идея по-скучен.

Посетихме няколко номадски села и места, чиито имена съжалявам, но забравих. Ще кача снимки. Аз бях силно разстроена от начина им на живот.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Chefchaouen

Chefchaouen (Шефшауен) планинско градче разположено в североизточно Мароко, близо до Средиземно море. То се намира в подножието на планините Кела и Мегу. Бях много изненадана, когато навлязохме в района на синия град, защото сякаш попаднахме в джунгла – коренно различно от цялостния изглед на Мароко.

Улиците, сградите и всички стени на Chefchaouen са боядисани в син цвят. Това прави атмосферата на града фантастична. Вижте сами.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Наслада за очите ми! Тук остана и частица от сърцето ми.

За пореден път се впуснах в дълги описания, чувства и емоции, а дори пропускам толкова много. Ще споделя само още няколко практични неща, които се надявам ще са ви от полза, ако предприемете пътуване в Мароко.

#1 Съветвам ви да не отивате сами в Мароко, освен, ако не сте по-голяма компания. Да, ще пропуснете от истинската атмосфера на държавата и няма да уловите изцяло духа й, защото маршрутът на пътуванията с гид, е туристически. Все пак на нас нямаше как да ни се получи да тръгнем две момичета сами. Проучете добре как стоят нещата и коя агенция какво предлага. Ние отидохме с испанска такава и пътувахме от Гранада.
Името й е Emycet. Аз съм доволна. Имаше какво да се желае от организацията им, но като цяло пътувахме много и успяхме да видим пълния облик на Мароко. Цената на това удоволствие беше изключително достъпна.

#2 Паричната единица е дирхам. На летището, както и в Маракеш (поне там видях), имаше change бюра, които продавах дирхам на нормални цени.
Много от нещата в Мароко не са с фиксирани цени, така че се налага да преговаряте, освен ако не искате да плащате скъпо и прескъпо. Това включва нощувки, храна, придвижване и всякакъв вид услуги и стоки. Няма ли ценоразпис се стремете да сваляте цената поне до 50-70% от първоначалната. Но дори и да има цена, пак се пазарят. Аз си купих шал за 50 дирхама, а едно момче от групата си го купи същия за 20 само, защото е казал, че му е скъпо и няма да си го вземе 😀
Та така, да си знаете.

#3 Времето през април беше 25-33 градуса, като разбира се в Казабланка и Маракеш беше най-топло, а в по-планинските градове – няколко градуса надолу. Носете си няколко ката дрехи, защото във всеки момент градусите могат да ви изненадат драстично. А шаловете, с които се забулват ви спасяват от изгаряне и продухване.
Ние случихме на УАУ температури, както аз им казвам 😀
Първите 5 дни беше около 30 градуса, на 6-тия паднаха до 0, а на 7-мия ни удавиха дъжд и градушка 😀 Беше приключение, защото точно на 7-мия ден ходихме в дългоочаквания син град и на никой не му пукаше колко е мокър и колко му е студено 😀 И най-забавното – навлечени с всичките си катове дрехи, избираме си място за снимка и започваме да сваляме кат след кат, докато не останем по летните… за снимката 😀

#3 Местните, особено по-младите, консумират доста алкохол, но не го правят на публично място. В повечето супермаркети и хипермаркети имаше алколох, но не го продават след 00:00 часа.
В едната от вечерите, когато бяхме във Фес, около 00:20 с Елиса се усетихме, че сме забравили да си вземем минерална вода и нашият испански гид каза, че ще дойде с нас домагазина, който е точно срещу вратата на хотела. На рецепцията ни спряха и казаха, че няма как да ни пуснат чужденци след 00:00 ч. навън по улиците, защото е опасно. Само местните се разхождали по това време по улиците и разбира се, само мъжете. Изпратиха охранителя, за да ни вземе вода.

#4 Имах други представи за кухнята им. Яде се доста месно и ние попаднахме основно на пилешко. Не останах очарована от мароканската им салата, защото представлява ситно нарязан домат с лук (нищо, което в България си нямаме), кус-кусът е традиционно ядене като в него добавят месо, бадеми, фурми и т.н. и”тажин” – зеленчуци с най-различни типове меса, задушени в гювече наречено “тажин”.
Мароканската супа ми хареса, но отново не беше нещо впечатляващо – доматена супа с нахут.

Бутилираната вода е евтина и сравнително добра.

#5 Хигиената в Мароко е на средно ниво. Имайте едно наум – независимо дали се отнася за хотел, ресторант или за произволно място на улицата. Изживяването на традиционно Мароко обаче си струва.

#6 Арабският език е майчиният им език, но повечето местни говорят френски език. А наблюдението ми беше, че ВСИЧКИ говорят испански. Общо взето хората са смес между араби и бербери.

#7 Ако се надявате на свободен достъп до Wi-fi, трудно е. Не, защото нямат, а защото е слаб и всички около вас се надяват на него.
3G-то е безобразно скъпо и аз предпочетох да не използвам изобщо интернет, така си пазих и батерията за снимки. Wi-fi използваме вечер в хотелите, ако стигне до нас 😀 Все пак не смятам, че животът ни ще приключи, ако за седмица останем без социалните мрежи.
П.П. Като се замисля, за някои може и да е краят на света 😀

В момента със сигурност пропускам много неща, но вече съм нетърпелива да го споделя с вас 🙂

Завършвам с няколко общи снимки с La famiglia.

• 

• 

• 

•