Много е трудно да устоиш, когато си направил резервация месец по-рано за прекрасно планинско кътче, в малка спретната къщурка с борчета отпред. Особено, когато ще сте по женски и то с най-добрите ти приятелки.
Така започна всичко в очакване за 16-18 ноември. Уикендът, в който щяхме да отпразнуваме рождения ден на Ани. Разбира се, точно когато тръпнем толкова много за нещо, то в последния момент или се проваля, или се променя. Моя милост трябваше да пътува в петък след работа сама от София, а другите две дами от Пловдив. Събудих се с лошо усещане в стомаха. То продължи целия ден. Пътуването ми се отложи за следващата сутрин. Леко натъжена, навих алармата за ранната съботна утрин. Слава Богу! Събудих се и нищо ми нямаше! Великото приключение трябваше да започне! Направих двойна доза кафе за из път, взех си шоколад и потеглих.
Пътуването сякаш мина много бързо. До Севлиево. Оттам останаха няколко финални километра, които трябваше да измина. Добре, че беше светло.
За всичките 38 км от Севлиево до Костенковци, се разминах с камион, две таксита и жандармерия. Минах през Буря, Козирог, Геша Вю (това са села) и много дупки.
Ако бях тръгнала снощи, вероятно щях да стигна до Костенковци без броня. Моля ви, ако имате поне малко уважение към колата си, смилете се над нея и не слушайте GPS-а си за кратките пътища! По заобиколните се стига по-бързо!
Огромно щастие ме обвзе, когато се видях с Ани и Ири!
Знаех, че в този момент забавата започва.
Бях пленена от архитектурния замисъл на “Четирите къщи” и природата около тях, която създава спокойствие и уют. Влязохме в нашата къщурка на име “Хамбара”. Стара плевня, реставрирана и превърната в артистично пространство.
Къщата е на две нива, като входната врата е на второто, където попадаш в спалнята. Вътрешното стълбище те води право в просторния хол с трапезна маса и симпатична малка кухничка в кукленски стил.
Обядвахме в Габрово, а после се разходихме и в Боженци.
Върнахме се в Костенковци и прекарахме тихо и спокойно време, на по кафе и сладки приказки. Наваксвахме.
Започна да се свечерява. Ани и Ири изкараха покупките. Ех, толкова са предвидливи. Няколко вида вина, сирена и месни мезета. Милите ми те. Пуснахме си музика и танцувахме. Беше разтоварващо. Отърсваш се от ежедневието, от работата, от проблемите и всички тежести на забързания свят.
На следващата сутрин беше наваляло сняг, имаше мъгла и минусовите градуси, бяха станали още по-минусови 😀
Стоянчо (стопанинът) ни донесе мекички, а Ири отвори шипков мармалад <3
Ани запали камината.
И нямаше как да не се възползвам от фотографските заложби на Ири. Казах “Трябват ми блогърски снимки”. Така се появи и нежната галерия, която ви очаква.
Обичам да чета. Както и двете ми любими приятелки. Очаквах, че поне една от тях ще вземе книга и бях права.
Пренесохме се на люлеещия стол. Там продължихме с разговорите… и снимките.
Пихме кафе, планирахме. Но май повече пихме кафе. Възползвахме се и от дървената веранда. Студът не ни изплаши.
За последно се позиционирах на стълбите. Момичетата започнаха да почистват, а аз пуснах котва. Беше толкова приветливо място, че как да го напуснеш? Обещахме си, че пак ще го посетим.
Сбогувахме се пред колите и всеки пое по пътя си. Кой към Пловдив, кой към София.
Мислим за следващата пленителна дестинация с повече природа и по-малко мои снимки!
