Седем бяхме. Дами.
Дойдохме да завладеем модните улици на Милано. Или те нашите портфейли?😏🤨
Как започна всичко?
Събрахме се на кафе в Пловдив. Ние. 7-те. Една спомена, че и се пътува, втора каза, че й се ходи в Милано, а минути след това Вили беше готова: “Намерих билети” ✈️
И така… Без много да мислим, купихме и чакахме деня.
Забавата ни започна още от българското летище. Неизбежно беше 😏
Почти ни изхвърлиха багажите, почти ни развалиха настроенията, но беше само почти! Не се даваме лесно!
Отлетяхме.
Кацнахме късно вечерта в Бергамо. Мисля, че беше 11:40 италианско време. Хванахме бусче и право към центъра на Милано 🚌
И както винаги, когато има много момичета, няма как да избегнем и коя “права”, коя “крива” 😁 Някои от нас знаехме един адрес на апартамента, други – подобен. И така смело и безотговорно потеглихме. След километър и половина мъкнене на куфари в полунощ по уличките на Милано, се оказа, че (законът на Мърфи) вторият адрес е правилният. Минахме същия път на обратно. Няма проблеми. Как иначе щяхме да запомним тази звездна вечер?!
В крайна сметка се настанихме. Уговорихме сутришното трипче и легнахме. Кои спаха, кои не. Всеки си знае за него си 😃
На сутринта, като едни знатни ‘италианчета’ с бърза крачка поехме към ‘не къде да е’, а към небезизвестната катедрала Дуомо (Duomo di Milano). В последствие се оказа и всекидневно посещавано от нас място 😃
Ето я и нея в цялата й прелест.
Тук ще разкажа малко за нея, за това, което чух, което прочетох и което разбира се си спомням.
Тя е един от най-известните храмове в света и е с височина над 108 метра. За мен тя е истински шедьовър поради неповторимата й архитектура. Изградена е от бял мрамор и съдържа елементи от няколко стилове, характерни за няколкото столетия, през които е била строена – готика, барок, неокрасика, неоготика. Катедралата има 135 заострени кули, като всяка е украсена с различни скулптори. До последно пренебрегвах необходимостта да се качим на покрива й, но никога няма да съжалявам, че се качих.
Таксата за покрива беше около 4 или 6 евро и тя варираше в зависимост дали искате да използвате асансьор или да се качите по вита вътрешна стълба. Доверете ми се, няма нищо страшно и тормозещо в стълбището. За тези от вас, които ще влизат и вътре в катедралата, не забравяйте да си вземете шал за раменете, ако сте с голи рамене. В противен случай ще ви се наложи да платите 3 евро за една ветровка, която освен да ви спарва, друга работа не върши.
За доказателство… Трябваше да взема това синьо нещо, защото бях с къси панталони. Логика 0.
По същество.
След покрива влязохме вътре. Катедралата е много просторна, но и леко мрачна. Има божествени стъклописи, в които останах втренчена известно време. Това чувство беше уникално и смело мога да заявя, че всеки трябва да го изпита.
За тези от вас, които са ходили в църквата Св. Петър в Рим, мога да кажа, че тази не отстъпва по величие.
Точно пред катедралата се намира централният площад на Милано, Пиаца дел Дуомо (Piazza del Duomo). Мисля, че той е най-изявената туристическа атракция на града. Там се намират няколко двореца и прочутата галерия Виктор Емануил (Galleria Vittorio Emanuele). Тя се състои от две части, свързани във формата на кръст и покрити със стъклен покрив. В галерията има много бутици, книжарници, ресторанти, кафета, антикварни магазини и други.
Нашата приятелка Антония беше зловещо накацана и надрана от основната част на миланското население, а именно гълъби 🕊️
Споделям колко щастливи бяхме 😊
Отчетохме се и на прекрасно осветения нощен Дуомо и с тази снимка приключвам с катедралата 😉
От притеснение да не изпуснем нещо интересно в Милано, в същия ден отидохме да се разходим и в най-известния парк Семпионе (Parco Sempione). Е обичаме си зеленината и това е. Имайте в предвид, че комарите са МНОГО, но за тях по-късно.
Има хубави поляни, широки алеи за разходки, живописни езерца и прекрасни места за почивка. Ще имате нужда от тях, ако сте луди колкото нас, да ходите в 14:00 часа следобед през юли. Има и кафенца с хубаво еспресо.
В непосредствена близост до парка се намира замъкът Сфорцеско (Castello Sforzesco).
Крепостта е опасана с ровове и с две кръгли кули, в които са се съхранявали водните запази на замъка. Била е украсена с произведения на едни от най-големите творци (които не запомних), в това число и Леонардо да Винчи. След смъртта на Франческо II Сфорца Милано попада под испанска власт и около крепостта са построение допълнителни укрепления, но при следващото превземане на града от Наполеон Бонапарт, са разрушени. По-късно превръщат крепостта в казарма за австрийски войски и творчеството в нея е вандалски съсипано. Сградата става собственост на общинската власт в Милано и започва реставрация. По време на Втората световна война крепостта отново понася щети, но и отново е реставрирана. До ден днешен тя е съществуващ музей с невероятна според мен история.
Сега ще изкажа най-огромната си мъка, свързана с пътуването ни до Милано. Така наточени не успяхме да видим Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Свободни билети септември (ние ходихме юли)…
Минахме през Санта Мария деле Грацие (Santa Maria Delle Grazie), църквата, в която се намира любимият ни стенопис 💓 Тя е обявена за обект на световно културно изкуство и не е като да няма причина.
Поради многото народ и блъсканицата покрай ремонта отпред, не успях да направя нито една прилична снимка, затова качвам една позволено свалена чужда.
Едно отново много красиво място за мен беше базиликата Сан Амброджо (Basilica di Sant’ Ambrogio). Тя е една от най-големите и стари църкви в Милано. Построена е през 4 век. Вътре е забранено да се снима, но има прекрасен олтар и красиви мозайки. Смятана е за най-значителен пример за романска ломбардска архитектура.
Дойде време да разкажа и за звездната улица, която вероятно всички очакват, а именно ул. Монтенаполеоне (via Montenapoleone) – улицата на модата.
Това е най-точното място за шопохолиците. Извинете ме, аз не съм от тях 😎
Смело мога да кажа, че този бермудски триъгълник е раят на хората с дълбоки джобчета. Изложеното на витрините е ултраекстравагантно. Преливаща от луксозни бутици на най-извесните марки, Монтенаполеоне е четвъртата най-скъпа улица в света.
Аз не си купих нищо, даже и не мечтаех за това. Набързо си направих една снимка и поех по моите си пътища. И какво като нямам чанта на Versace, Louis Vuitton, Hermes, Fendi, Armani, Prada, Furla, Chanel, Gucci, Dolce & Gabbama и бла бла. Имам си дори много по-оригинална – Cyanoprom.
П.П. Велинееее, малко реклама 😄👜
Стига толкова за модата.
Ще продължа с най-комарестото място в Милано, а именно Навили Гранде (Naviglio Grande), който съвсем леко напомня на Венеция… или на Гребната база в Пловдив 😆
Заредете се добре с репелент. Като изключим това, разликата с центъра на Милано е драстична. От улиците с витрини на световни марки, се озовавате край канали с ателиета от двете страни, магазинчета за вино, уютни кафета.
За съжаление ние не бяхме подготвени за кръвожадните комари и това беше вероятно най-кратката ни разходка в Милано.
Сега е моментът да добавя сладката страна на нещата. Както добре знаете, Италия е известна не само с кафето, но и със сладоледите. Признавам си, 2-та килограма, които бях качила вероятно са от тях!
Истински вкусове! Влюбих се в мангото.
Да не споменавам, че имат жестоки шоколатерии (не знам дали съществува такава дума). Смятам директно да ви изкуша.
Без особено инфо, слагам няколко снимки на небезизвестните кули Вертикална хора или по известни като Bosco verticale. Едната от тях е висока 76 м, а другата 110 м. Съдържат над 800 дървета, над 4000 храсти и 15 000 ниски растения, включително лозя и трайни насаждения.
Стигаме до слабостта на Боби, а именно Crazy Cat Cafe 🐈
Пълно с косматите домашни любимци, кафето е голяма атракция за туристите, а и за местните. Котките са породисти, изглеждаха сравнително умни. Освен на котките, са заложили и на приветлив интериор. На места имаше поставени играчки, с които да ги занимаваш, а и себе си.
Разбира се, Боби ги разсипа 😆 Мяуууу 🐾
Дестинация следваща.
Торино. Мхммм… Бяхме подготвени. Пътешествието ни не се ограничи с Милано.
Доказателство 🚄
Аххх Торино, Торино.
Четох хубаво, четох и не толкова хубави отзиви от града. Напук на всичко, ние отидохме.
Торино е основен културен център в Северна Италия. Той е много очарователен, с широки булеварди и площади, обградени от красиви сгради. Символът на Торино е Моле Антонелиана (Mole Antonelliana). Построена за синагога, но днес Национален музей на киното, гордо извисява 168-метров шпиц, с който получава прозвището ‘най-висок музей в света’.
Нататък с чара на Торино.
Кралският дворец (Palazzo Reale) е една от най-значимите ценности на града. В началото е служил за резиденция на Савойската династия. По-късно в него се помещава театър, където Моцарт като дете е свирил своите произведения (аз лично останах изключително впечатлена от музикантската част).
Тук беше и първият ми опит за селфи със селфи стик 🤣
#несполучлив
В центъра на Торино ще се сблъскаш със замъци, просторни площади и много архитектура.
Прекрасен завършек на деня беше Кралската панорама. Най-перфектното място е площадката Монте дей Капучини, която е една от най-високите точки на града. От нея може да видите целия град и величествените Алпи.
И ароматното кафе, което изпихме преди да хванем отново влака за Милано, беше в Cafe Mulassano. Старо, автентично, скъпо и приятно ♨️
На следващия ден поехме по пътя на приключенците. По китни, очарователни, цветни, спиращи дъха градчета.
Хванахме влак до Комо.
Градчето се намира в област Ломбардия и е разположен на югозападния бряг на езерото Комо (Lago di Como). Сгушено между хълмовете, Комо има величествено и средновековно излъчване. Днес той динамичен е съвременен бизнес град, получил славата си като Столица на коприната.
От него и към езерото, което със сигурност е едно от най-красивите природни съкровища на Италия. Разположено недалеч от швейцарската граница, езерото е заобиколено от високи планини, осеяни с курортни и вилни селища, което го прави атрактивно за туристи като нас, романтични двойки и други.
Качихме се на кораб до Беладжо.
И ето ни вече в Беладжо. Без цел и посока хващаме малките италиански улички и започваме да разучаваме чара на всяко едно кътче, до което достигнем.
Имаше както улички пълни с туристи, така и напълно безлюдни. Те са сладки, калдъръмени и кокетни.
Попаднахме на един парк с прекрасна гледка към езерото. Нямам идея как се казваше, но беше огромен. Там ни връхлетя и буря 😄🌩️ Купонът е винаги с нас.
Озовахме се отново на кораб обратно към Комо. Това беше едно от най-великите изживявания в живота ми. Красота. Не, не. Разкош. Настроение. Вятър. Вода.
