Винаги съм искала да бъда един от онези хора, които не се интересуват от това, което другите мислят за него.
Не говоря за човека, който твърди, че не го е грижа, но продължава с пасивно-агресивни пост-тематични цитати като „Ако не можеш да ме приемеш в най-лошия ми вид, не ме заслужаваш в най-добрия ми вид“ докато човекът не ги забележи. Имам предвид истинскo отношение към мнението на другите.
Изглеждам ли арогантна? Твърде срамежлива? Не сте достатъчно приятелски настроена? Твърде приятелски? Ако не друго, това ме кара да се съмнявам в собствената си преценка.
Освен това в часовете по социология научих, че е в човешката ни природа да искаме другите да ни харесват. Това е нормално, но не означава, че е полезно. Истината е, че съм с чувствителна душа. Та, в името на моето собствено психическо здраве и енергия, аз измислих няколко критерии, които използвам, за да преценявам дали да вземам мненията на други хора под внимание. Това са:
Всъщност знам ли мнението на този човек за мен?
Реално мненията на другите хора за мен не са моя работа. По-често изобщо не знаем какво чувстват другите към нас. Базираме го на предчувствие, въртене на очи, прекратяване на приятелство или дори на обикновен коментар в Instagram.
През 99% от времето това има много малко общо с нас и повече с това, което се случва в техния живот. Имало е пъти, в които съм си мислела, че хората не ме харесват и се оказва, че те са просто срамежливи, имат социални тревожности или просто се държат така с всички. Така че, освен ако някой изрично не ми е казал в очите „Не те харесвам“, вече гледам да не си набивам филми в главата.
Харесвам ли този човек?
Много рядко хората, за които си казвам „еха, би било страхотно да сме приятели“, са тези, заради които ми се разваля настроението. Това по-често са хора, с които не бих искала да излизам.
В такъв случай, какво значение има какво мислят за мен?
Важно ли ми е неговото мнение?
Ако уважавам някого, то вярвам, че има здрава преценка и тогава бих приела мнението му за мен. Но ако не го харесвам особено, тогава защо неговото мнение трябва да е важно за мен?
Мнението на този човек за мен ще повлияе ли по някакъв начин на живота ми?
Има някои ситуации, в които с човека имате много допирни точки и е неизбежно да не се виждате в ежедневието си – роднина, колега, клиент или съсед. В този случай, дори да не приемате мнението му за факт, то трябва да се намери начин да се справите, за да запазите мира — заради вас и хората около вас.
Наранил ли съм този човек по някакъв начин?
Има някои ситуации, които изискват истинска оценка и анализ на собственото ви поведение. Да речем, някой е предпазлив към мен, защото по невнимание съм казала нещо обидно. Независимо дали това е било намерението или не, ще направя равносметка на поведението си. Защото тези неща имат значение — като да бъда мила и внимателна към другите.
