Ден на благодарността като ден на благодарността? Не съвсем. Всъщност нищо подобно. Не и по български стандарт.
Не съм очаквала, че някога ще празнувам, ще отбележа тази американска традиция. Да, точно като по филмите.
Всичко започна с приятна атмосфера, кристмас джаз и близки приятели, които най-добре знаят как да отпразнуват този смислен празник. Голямата и отрупана маса зовеше гладните ни кореми. Величествена пуйка се извисяваше в средата. А многообразието от ястия и допинги сякаш шепнеха “Ела и си вземи”. Купите започнаха да се прехвърлят, а ръцете се преплитаха подавайки празни и връщайки пълни чинии. Разбира се, не след дълго повторихме. Така дойде и времето да благодарим. Точно така. Всеки от нас каза за какво е благодарен от изминалата година….. Топлина, чувства, емоции, радост.
След обядасе преместихме в уютната гостна, където ни очакваха кафе, ябълков пай, сладкиши и домашен сладолед. Разговорите продължиха. Чуваше се глъчка от засмените и играещи деца. Как да не си благодарен за тези ценни моменти?
Радвайте се и за всичко благодарете! Имаме с какво да се обличаме, да ядем, с кого да споделяме….. Запалете щастието в сърцата си и нека то винаги гори.
Честит Ден на благодарността!
