Най-накрая денят дойде. Италия ни очакваше. Събрахме се на обичайното място…. или поне повечето хора. Разбира се, винаги има закъсняващи, а за капак и успиващи се. Ето, че уговореният час отново беше пренебрегнат. След известно изнервяне от страна на чакащите, човекът благоволи да се появи. Ура! Потегляме.
Очакваше ни 24-часов път. Няма проблем. Автобус пълен с музиканти винаги е добра идея. Посрещнахме прекрасен български изгрев. Не след дълго се започнаха игрите. Да, тези игри, благодарение на които времето ти минава неусетно. Скоро пристигнахме на границата България-Сърбия. Ето я и първата случка. Ще разкажа на кратко. Един наш така обичан приятел на име Павел има огромна брада и интересен хипстърски стил. Бихте могли да го оприличите на Ботев, луд художник или терорист. Сигурно вече се досещате какво ни е притеснило. И така, като за начало ни се наложи да чакаме почти час. Дойде и времето за проверка. Граничният бе качи в автобуса и заоглежда личните ни карти. Стигайки до Павел, полицаят внимателно се загледа….. и гледа, и гледа. Край! – помислих си аз – ще влизаме в сръбски затвор. Оказа се, че намръщеният чичко не е имал такива помисли. Минахме.
Ех, че хубави магистрали имат тези сърби. И на нас да ни се приискат такива. Следователно бързо пристигнахме до Белград. Колко красив, зелен и модерен град! Нямаше време да спираме и да оглеждаме, но на пръв поглед фокусирах много комунистически панелки.
Известно време пътувахме. Ето, че се появи и хърватската граница. А граничният полицай беше мил, усмихнат и се шегуваше. Естествено нямаше как да пропусне Павел, казвайки му: “Явно нямаш пари за самобръсначка”. Узнавайки, че сме тръгнали на турне поиска и да му попеем. Така с песен и усмивка на лице се разделихме със Сърбия и влезнахме в Хърватска.
Всички бяхме изключително изморени и единственото, което видяхме от Хърватска беше прекрасният залез. Слънцето беше жарко и червено между облаците и планината. Ще ви спестя остатъка от пътуването, имахме няколко интересни преживявания с Павел, доста сън и разбира се за къде сме без забавление. И така, пристигнахме в Италия. О, Италия! Любимата ми тя. Спряхме малко след Анкона на едно приятно местенце за почивка и кафе. Разгледахме италианските стоки, кой от каквото се интересува – книги, кафе, шоколади… След около час потеглихме за Лорето. Имаше страхотни зелени поля, а не след дълго пред нас се появи едно малко градче, като че се беше поместило на хълм. В средата имаше базилика – втората по големина в Италия. Името и е Basilica Santa casa или Светата къща. Този прекрасен град се оказа и дългоочакваният от нас. Влизайки в него бяхме обгърнати от палми и спретнати малки къщички с хубави цветни тераски.
Автобусът ни спря пред хотела, а ние побързахме да си пренесем багажа и да започнем с обиколката. Влизайки в стаята си …. о, каква тераса. Голяма тераса над тясната уличка, отрупана с цветя и изглед към базиликата. Грабнах фотоапарата и потеглих за “снимачен ден”. Лорето е хубав и спокоен туристически град, но ако търсите място, на което да се забавлявате….имам предвид клубове и заведения, то това място не е за вас.
На следващия ден трябваше да станем рано за първото ни пеене, а след него последва и второ. Срещнахме се с интересни хорове. Следобедът ни беше свободен и взехме решението да посетим близкото градче, за да видим плажа. Придвижихме се до гарата, където установихме, че няма каси, а странни машини за билети. След известно разузнаване намерихме търсената от нас дестинация. Поръчахме 16 билета, пуснахме парите, но възникна проблем и автоматът започна да ни връща парите. Повторихме процедурата още два или три пъти и стигнахме до извода, че сме я развалили. Времето ни влака намаляваше, а ни все още нямахме билети. Решихме, че си заслужава последен опит, тогава машината ни отвърна с “Остават 5 минути до влака пристигането на влака. Билет не може да бъде закупен”. Няколко човека решиха, че ще чакат за следващия влак, а останалите се прибрахме…тоест отидохме да се разходим.
Мили читатели, предстои най-интересното и затова ще спра до тук 😀
До скоро!
