Вчера за пореден път осъзнах, че когато се събуждам сред природа на място с гледка, спокойствие, тишина, се чувствам много по-отпочинала, спокойна и свежа. Напоследък доста често се замислям за това как прекарвам живота си, как понякога се примирявам с посредственото и правя неща, за да мога просто да оцелявам. Всъщност много пъти съм се чувствала непълноценна във всяко нещо, което правя и в живота като цяло.
Реално вчера сутрин, събуждайки се в Самоков с гледка към реката, планината и басейн под терасата ми, ме накара да се замисля за много неща. Фактът, че се примирявам с това, което е в момента, не ми дава удовлетворение. Взех решение от днес (ден понеделник) да си поставя за цел да се постарая да водя един по-различен живот. Живот с повече природа (напоследък съм занемарила това), с повече движение, дори и с по-здравословна храна и с прекарване на време в това, което харесвам и обичам да правя, като хобита, било то четене на книга, каране на ролери, ходене на танци и т.н.
Вярвам, че приоритетите в живота на човек са от водещо значение. Ако ние сами не си ги наредим, никой друг няма да го направи и да ни организира животите. Съответно жизнено важно за мен е да започна да спя поне по 6 часа. Покрай работа, графикът ми изключително се обърка и спя по малко и сутрин рано межу 7-10, което е нездравословно. И да, първите 5-6 месеца не го осъзнаваш и не ти прави впечатление, но в един момент започваш да се чувстваш не само физически, но и психически изморен.
Ако ме ръчкате с пръст и ми казвате “Ехооо, лягай”, “Качи се на Витоша” (и колкото и да ме е срам да го кажа, живея от 2 години и няклко месеца в София и още не съм я посещавала), ще съм суууупер благодарна! Имам нужда от планина, язовири, еко пътеки, скоро идва зимата, закарайте ме на ски и на пързаляне с найлон!
Очаквам насърчители в това начинание, защото сам човек е много по-трудно да се справи.
С риск вече да съм скучна, ви пожелавам ползотворна седмица 🙂
