По тясната пътека аз вървя
и бавно отклонявам се от любовта.
Има ли решение за живота мой,
питам се аз мили мой.
Мислиш си, че духом ние добре сме,
но всъщност въобще не знаем къде сме.
Когато слънцето озари ни със светлина,
осъзнаваме, че животът ни е само тъмнина.
Самота и празнина наместили са се в нашите сърца.
Не желая повече болка и тъга
да размиват цветовете на нашата дъга.
Бъдещето принадлежи ли ни, не зная,
но със сигурност аз искам да те срещна в Рая.
Сега ще се разделим с добро
и ще се правим сякаш нищо не е било.
Моля се за истинско откровение,
за да извоюваме своето спасение.
Харесай и сподели: