Когато започнеш да мечтаеш за бягство от шума на града, да бъдеш близо до вода и да съчетаеш красотата на природата с малко адреналин, най-лесното решение е да забегнеш.
В Родопите има толкова много кътчета за отдих. Искахме да отидем навсякъде. Финалният избор беше язовир Батак и не съжалихме.

Идеята ни беше да прекараме спокоен уикенд, да се насладим на гледката и да не правим нищо. Самото “правене на нищо” се оказа по-трудно.
Язовирът е прочут сред рибарите като чудесна дестинация за риболов. Ние пък отидохме, за да хванем тен. Водата беше много топла и чиста, единственото, което ме отблъсна беше типичната за язовири почва (кал). Предполагам, че няма нищо страшно в нея, но усещане, какво да го правиш.

Беше много приятно, защото имаше малко хора, беше тихо, бяхме само две по братовчедски с малко маршмелоу и Somersby за разхлаждане. Някои от нас леко допринесоха за приятния загар, а други брутално изгоряха 😀
Това не е реклама. Никой не ми е плащал, а и рядко пия Somersby. Просто има нов вкус на диня, който звучи доста примамлив и решихме да дегустираме.
Не след дълго стадо коне наруши спокойствието ни и добре че. Красота! Е, въргаляха се в хавлиите ни и ни разсипаха Somersby-тата, но как да не им простиш на такива съкровища?! Те се задържаха, а ние наблюдавахме с възхищение.


Докато решат отново да ни предостъпят малкото пясъчно пространство за плажуване, захладня. Малко след тях се появи нов приятел с жални и пленителни очи, който си кръстихме Бета.

Бета остана при нас за цялата вечер и през следващия ден. Нахранихме я и беше щастлива, както и ние.
По-късно предприехме сладки маршмелоу дейности. И тъй като огънят не ни се получи много, импровизирахме със запалка 😀

Когато се смрачи, отражението на залязващото слънце беше розово и магическо. Тази гледка мога да гледам вечно. Гмуркайки се понякога в размисли, осъзнавам колко малко ми е нужно, за да бъда щастлива и удовлетворена. Всичко останало е суета.

Починахме си както се прави. Легнахме си рано, говорихме си и аз разбира се, по време на историите ни, съм заспала.
На сутринта зачертахме нови планове и се сбогувахме с язовир Батак, който отне дъха ми мигновено, щом го видях.
Силно препоръчвам това място.
